Бабините приказки
Буен огън в огнище грее,
тънко злато по стените лее.
Седна баба,до нея дечица,
наредени глава до главица,
едно в друго раменцата свели-
сенките им на стената спрели.


Приказките баба не забравя"
все разправя,разправя,разправя...
А децата слушат като неми-
сенките им стават по- големи.

Приказките баба не забравя,                                                                                                       все разправя ,разправя,разправя
за оная дълга ,дълга зима,
дето толкоз много вълци има,
и за вълчо,що го лъга Лиса,
та гората цяла се слиса!

А децата слушат.Среднощ стана-
сенките им стигнаха тавана.
Приказките баба не забравя 
все разправя ,разправя,разправя-                                                                                             за онова страшно,дето мина
и на топка влезе през комина,
а децата слушат уморени-
сенките им вече са стопени.

Само вънка тихо месец грее
и на прага клоните люлее,
само тихо шумолят липите
и разказват приказки звездите.

                                   
                                      Дора Габе